Адам — Булеварда

О о вървя по булеварда и идвам пак при тебе
За да ти върна някои стари вещи.
Призимните ми дрехи бяха в гардероба ми.
Забравих ги
Когато се премести
Дали дали не трябваше да звънна?
Какво в мен?
Накара ме да тръгна.
Дано
Дано да си сама вкъщи.
Сърцето ми не знае какви ги върши
И пак докараме при теб
Една последна вечер ми подари
Една последна нощ да бъде както преди
Не бъди любов голяма, щото
После боли.
Сякаш други хора няма.
Сякаш
Си само ти
Една последна
Вечер ми подари.
Една последна нощ да бъде както преди.
Защо се
Влюбих тебе?
Ми припомни.
Тръгвай си
Любовта ми към теб си вземи
Ако може
Слаб ли съм, когато ти звънна на вратата
И пред теб скрия си душата
Горях хиляда свещи, събирах твои вещи
Отдавна за баща ми нощи тежки
Не си не си това, което беше.
И аз не съм.
Различни сме, човече, но ще си
Тъй млада и красива.
Надявам се
След мен да си щастлива.
Една последна
Вечер ми подари една последна
Нощ да бъде както преди.
Не бъди любов
Голяма, щото после боли.
Сякаш други
Хора няма, сякаш си само ти
Една последна вечер ми подари, една
Последна нощ да бъде както преди.
Защо се влюбих тебе?
Ми припомни
Тръг си любовта ми към теб си вземи.
Ако може
Ако може
Ако може
Без тебе горчиви са моите дни
Уж се лекувам, но пак ме боли
Може ли всичко да се нареди
О една последна вечер ми подари
Една последна може да бъде както преди
Не бъди любов голяма, щото
После боли.
Сякаш други хора няма.
Сякаш
Си само ти
Една последна вечер ми подари.
Една
Последна може да бъде както преди.
Защо се влюбих в тебе?
Ми припомни.
Тръгвай си любовта ми
Към теб си вземи, ако може же